УРИНАРНИ ИНФЕКЦИИ ПРИ ДЕЦАТА

Какво е уринарна инфекция?

Наименованието уринарна инфекция се поставя на инфекциите засягащи пикочната система, съставена от бъбреците, произвеждащи урината,уретерите, кои пренасят урината от бъбреците до пикочния мехур,пикочния мехур, където се съхранява урината и уретрата, чрез която урината се изхвърля от тялото.

При нормално функциониране на цялата система урината следва без проблеми този път, но наличието на бактерии могат да провокират възпаление и инфекции във всеки един от основните органи, през които преминава пътя й.

Около 8% от момичетата и 2% от момчетата страдат от поне една инфекция на пикочните пътища в детска възраст.

Инфекциите на пикочните пътища се лекуват лесно, но ако не се контролират могат да причинят трайно увреждане на бъбреците и дори бъбречна недостатъчност. Потърсете медицинска помощ при първите подозрения, че нещо не е наред.

Кои са симптомите на една уринарна инфекция?

Често необяснима треска е единственият признак на инфекцията. Около 5% от децата на възраст до 3 години с повишена температура и никакви други симптоми имат инфекция на пикочните пътища.

От друга страна инфекцията може да настъпи без появата на треска, но с други симптоми като:

  • Внезапно желание за уриниране
  • Трудно изпразване на пикочния мехур
  • Плач или оплакване по време на пиш (при децата, които носят пелени и не могат да говорят, един от начините да разберете дали детето уринира в момента е да сложите ръката си върху пелената, като по този начин можете да почувствате кога се излива урината)
  • Урина с особена миризма
  • Урина, която е непрозрачна, мътна или с примес на кръв
  • Болка в корема, отстрани в кръста или в гърба
  • Повръщане
  • Липса на апетит
  • Неволно изпускане на урина, когато детето вече не е с пелени
  • Умора
  • Втрисане
  • Отслабване или трудност при наддаване на тегло

Как се диагностицира инфекцията на пикочните пътища?

При подозрение за уринална инфекция вашият педиатър ще направи тест за урина (урина тип I и урокултура с антибиограма), чрез която се открива наличието на бактерии. Наличието на голям брой бели кръвни клетки като цяло е силна индикация за инфекция на пикочните пътища причинена от бактерии. Резултатът от пробата излиза още същия ден, след което същата проба се изпраща в лаборатория, където се установяват точно бактериите, предизвикали инфекцията. Прави се и антибиограма, която тества ефикастността на различните антибиотици срещу идентифицираните бактерии.

Как да вземем урина от малко дете?

Стерилна урина се взима трудно при малко дете. Най-добре е това да се направи в педиатрията или в лабораторията където асептичните условия са по-добри. Опитайте се да дадеде повече течности преди това, за да намалите времето за изчакване. Въпреки всичко бъдете готови, може да отнеме известно време докато детето ви успее да уринира.

В специални случаи е необходимо да се получи проба с катетър поставен в уретрата на бебето за извличане на урината директно от пикочния мехур. Макар и неудобно (детето ви вероятно ще се уплаши), манипулацията е безопасна и бърза: отнема по-малко от минута.

Освен теста за урина, има ли и други начини за диагностициране на уринарна инфекция?

Лекарят може да изиска да се направят и допълнителни тестове. Съществуват някои промени в уринарния тракт, които могат да улеснят появата на инфекции на пикочните пътища, единият от които е везико-уретералния рефлукс, при който урината от пикочния мехур се връща в уретера и достига бъбреците. Допълнителните изследвания служат за проверка дали съществува подобен проблем.

Сред тестовете, които могат да бъдат изискани са ултразвук и редица рентгенографии за откриване на рефлукс като уретроцистография и екскреционна урография. Целта е да се открият възможни промени в уринарния тракт, които позволяват повтарящи се инфекции на пикочните пътища.

Какво е лечението?

Лечението се извършва с антибиотици, най-често през устата, до две седмици.

В идеалния случай антибиотикът трябва да бъде избран въз основа на културата на урината и резултатите от антибиограмата, но понякога лекарите предписват антибиотик с широк спектър на действие преди дори да знаят резултата, така че ефектът да е по-бърз.

Антибиотикът е необходимо да се взима според предписанието на лекаря, дори когато състоянието на детето се е подобрило след първите 3 дена от началото на лечението.

Какви са възможните по-сериозни проблеми

Ако детето има запушване на уринарния тракт може да е необходима хирургическа намеса . В някои случаи операцията се извършва и за коригиране на везико-уретералния рефлукс, въпреки че в по-голямата част от тях проблемът изчезва сам, до 6 годишната възраст на детето. През този период  то трябва да бъде проследявано периодично от педиатричен нефролог.

Когато се диагностицира рефлукс, лекарите понякога предписват антибиотици в малки дози за дългосрочна употреба, за да предотвратят често инфекции и възможни последствия от бъбреците.

Как да предпазим детето от уринална инфекция?

Някои деца са склонни да страдат от инфекции на пикочните пътища, но има някои стъпки, които можете да предприемете, за да се намали риска:

  • Давайте на детето си много течности. В допълнение към поддържане на пикочните пътища в постоянна активност, течности помагат за предотвратяване на запек, който може да допринесе за появата на инфекции.
  • За да се избегне запек осигурявайте достатъчно фибри за вашето дете като плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.
  • Насърчавайте детето си да уринира често, на всеки три часа.
  • Консумацията на сок от червена боровинка или прием на хранителна добавка от червена боровинка има протективен ефект. Феминела Урофорте сироп се препоръчва и за деца навършили 1 годинка, както и за подрастващи. Оказва благоприятен ефект за поддържане здравословното състояние на пикочните пътища и подпомага имунната защита на организма.
  • При смяна на хартиена пелена или след тоалетна при момиченцата, избърсвайте областта отпред назад, за да не се допусне преминаване на бактерии към влагалището. Научете малката да се почиства винаги по този начин.
  • Избягвайте използването на силни сапуни или бикини от синтетични тъкани, които дразнят влагалището.