Даже обикновено поставяне на катетър в пикочния мехур може да предизвика уринарна инфекция. Най-опасни са микроорганизмите от дебелото черво. Въпреки че те могат да достигнат уринарния тракт по кръвен или лимфен път, опитът доказва, че заразяването през уретрата е най-повтарящият се случай при инфекциите на уринарния тракт, особено при жените. При всички пациенти с катетър при продължителност на процедурата от 3-4 дни до 4 седмици се стига до уринарна инфекция.
Възможно е заразяване на уринарния тракт по кръвен път, като инфекцията първоначално е на друго място в организма. Различните микроорганизми причиняват заразяване на уринарния тракт за различен период от време в завимсимост от състоянието на защитните механизми на организма. Но и бактериите използват специфични средства за проникване и приспособяване към условията на уринарния тракт и достигат до бъбреците.
Според местонахождението си в урогениталния тракт инфекциите имат различни имена. Бактерии от една част на тракта могат да преминават в други части. Започва се от неусложнените инфекции на долния уринарен тракт, минава се през пиелонефрита, уросепсиса и уретрита и се стига до простатит при мъжете. Близо сто процента от неусложнените уринарни инфекции са причинени от бактерията Ешерихия коли. Има и други причинители. Тези инфекции се делят на дава вида – остър цистит и уретрит, и остър пиелонефрит. Неприятно е, че при някои пациенти бактерията не може да бъде открита с обикновените методи за изследване. Причините за заразяване са разнообразни – лоша хигиена, полови контакти, употреба на физически и химически противозачатъчни средства, медицински манипулации. Често има повтаряемост на заразяването след излекуването, като това се обуславя и от генетични фактори. Рецидив може да има и след менопаузата. Неприятното е, че това повтарящо се страдание води до значителен дискомфорт и изисква значителни разходи.
При бременност също се срещат инфекции на уринарния тракт. Това е свързано с телесните и физиологични промени, които се наблюдават в в бъбреците и пикочните пътища по време на бременността. Изпразването на урината може да се забави поради притискане на пикочния мехур и това да доведе до инфекции.Навременното посещение при лекар при появата на дискомфорт или при промяна на урината е гаранция за добра прогноза за оздравяване. Съвременните лабораторни методи определят точно вида на инфекцията. Въпреки агресивните фактори в пикочните пътища бактериите притежават прилепващи възможности и така атакуват клетките на епитела на по пътя на урината.
Инфекции на уринарния тракт
- Около 20-40% от жените се сблъскват с проблема цистит поне един път през живота си.
- 10% от всички жени боледуват от уринарни инфекции поне един път годишно.
Симтоми
• Усещане за парене или болка по време на уриниране
• Често уриниране, но в малки количества
• Мътна или неприятно миришеща урина • Болка по време на полов акт
• Хронична тазова болка
• Болка или дискомфорт ниско в корема, точно над пубисната кост.
Инфекцията на пикочния мехур обикновено не е спешен медицински случай – но някои хора имат по-висок риск от усложнения: бременни жени, възрастни хора, хора с диабет, с бъбречни проблеми, или с отслабена имунна система.
За романтичното наименование „цистит на медения месец”
Малко неща могат да съсипят меден месец като уринарната инфекция. Но това е толкова често срещано явление, дори има свое име: Цистит на медения месец.
Зад романтичното наименование „цистит на медения месец” стои възпаление на пикочния мехур, което се получава след полов контакт. Това състояние е типично за жените, тъй като уретрата им е по-къса и по време на секс бактериите по-лесно преминават през нея. Проблемът не се ограничава само до меден месец.
Някои жени получават инфекция на пикочния мехур почти всеки път, когато правят секс. Жените, които използват диафрагма като алтернативна контрацепция, са особено уязвими.
Инфекциите на пикочните пътища се появяват най-често при сексуално активните жени. Други фактори, които могат да повишат риска са:
- Прием на не достатъчно течности
- Чести бани
- Задържане на урина
- Камъни в бъбреците
Инфекции на пикочните пътища и Диабет
Хората с диабет са по-уязвими към инфекции на пикочните пътища,
защото тяхната имунна система е значително по-слаба.
Инфекции на пикочните пътища и Менопаузата
По време на менопауза, ниското ниво на естроген нарушава трофиката и имунитета на пикочо-половата система, което е предпоставка за различни по вид инфекции.
Инфекции на пикочните пътища при Деца
По-вероятно е с инфекции на пикочните пътища да се заразят момичетата отколкото момчетата,
тъй като при тях уретрите са по-къси.
Симптоми:
• Висока температура
• Раздразнение на стомаха, усещане за гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Инфекцията на пикочните пътища прави детето по-малко активно
• Болка в корема или таза
• Болка или парене при уриниране
• Ходене до тоалетна по малка нужда
10 съвета за поддържане здравето на уринарния тракт
- Всеки ден приемайте достатъчно количество вода: 1,5 – 2 литра вода е препоръчителната доза за поддържане нормалната хидратация на организма.
- Предпазвайте тялото си от охлаждане.
- Винаги поддържайте краката си топли – студените крака водят до недостатъчно кръвоснабдяване на малкия таз.
- Не задържайте урина продължително време. Ако е възможно, при позив уринирайте веднага. Нормалното уриниране е 6 пъти дневно.
- При поддържане на интимната хигиена е препоръчително да използвате медицинска козметика с рН, близо до рН на влагалищната среда, за да не нарушите защитната кисела бариера. За жените е препоръчително да почистват гениталната зона винаги отпред назад.
- Препоръчително е жените след сексуален контакт да уринират в следващите 15 минути, за да предотвратят населяване на бактерии в уринарния тракт.
- Поддържайте ежедневна интимна хигиена и носете удобно бельо.
- Вземайте горещи вани за краката – това подпомага кръвооросяването в малкия таз.
- Подсилете имунната си защита чрез балансирана храна, много плодове и зеленчуци.
- За поддържане здравето на пикочния мехур, приемайте необходимото количество витамин С и хранителни добавки като червена боровинка.
Когато говорим за бактериална вагиноза, често визираме бактерията Гарднерела Вагиналис (Gardnerella vaginalis). При тях лечението е продължително, тъй като е необходимо време за възстановяване на равновесието на вагиналната флора.
