Благодарение на реклами и известното ни кисело мляко вече почти всеки знае, че има „добри бактерии“, които се грижат за здравето ни. Но познаваме ли всички видове? Как точно и на какво помагат? В кои случаи са максимално полезни? Как си ги набавяме? Много въпроси, на които ще се опитаме да отговорим.

Откритие с важно значение. Още Луи Пастьор открива лактобацилите, но едва Иля Млечников (руски физиолог) проучва действието на различните видове, ползата от тях и неслучайно получава Нобелова награда за своите открития. В последтвие започват и по-сериозни клинични изследвания, които доказват и задълбочават познанията в тази насока.

Кои са „добрите бактерии“? Това са т.нар. пробиотици, признати официално и от Световната здравна организация. Те представляват съвкупност от полезни живи микроорганизми, които в достатъчни количества са полезни за здравето на човека. С това тяхно действие е свързано и самото им име: „pro“ (от латински – „в полза на“) и „bio“ (от гръцки –  „живот“).

За да бъдат определени като „полезни“, те трябва да отговарят на следните изисквания: да бъдат безопасни за употреба, да бъдат активни, да се размножават и да запазват благотворното си действие в червата на човека. Допълнително има значение доколко оцеляват при преминаване през стомаха и тяхното свойство да прилепват към дебелото черво, което засилва ефекта им.

Различават се три основни групи пробиотични бактерии: лактобацили, бифидобактерии и млечно-кисели коки, като първите два вида са най-често срещаните. От лактобацилите, с доказани здравословни ефекти са Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei, Lactobacillus plantarum, Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus reuteri, Lactobacillus helveticus. От бифидобактериите – Bifidobacterium bifidum, Bifidobacterium longum, Bifidobacterium infantis, Bifidobacterium breve. От млечно-киселите коки – Streptococcus thermophilus, Lactococcus faecium, Lactococcus lactis.

Бифидобактериите са важна и неразделна част от чревната флора на бебетата, която се развива няколко часа след раждането. Съотношението на техните видове има връзка с това дали те са ествествено кърмени или се хранят с адаптирано мляко. През детските години се наблюдава наличие и на лактобацили, и на бифидобактерии, като вторите постепенно намаляват след хормоналните промени, които настъпват в организма. Така от първоначалните високи стойности от около 95 % те достигат до около 25 % като с напредването на възрастта почти изчезват.

Лактобацилите и бифитобактериите са неизменна част от чревната флора на човека и някои животни, които попадат в организма при раждане чрез околоплодните води, влагалищните секрети на майката и кърмата. Изключение прави само бактерията Lactobacilus Bulgaricus, която има растителен произход (среща се в кората на дъба, някои билки, вид кокичета, мравки и т.н.), а в човешкия организъм попада посредством млечно-киселите храни.

Как функционират пробиотиците? В чревния ни тракт реално се извършва „борба за надмощие“ между полезните и болестотворните бактерии, като първите ограничават размножаването на вторите (например Salmonella, E. coli, ротавируси и др.). Те са важен фактор за стабилността на имунната ни система като спомагат за образуването на антитела. Освен това участват и в производството на някои хормони, синтеза на витамин К и предотвратяват липсата на витамини от група В. Имат свойството да подобряват перисталтиката и да подобряват бариерната функция на чревната лигавица.

Феминела Hereditum® е хранителна добавка, ново поколение пробиотик, изолиран от човешка кърма. Представлява натурален продукт, който балансира микрофлората в майчиното мляко при лактационен мастит и спомага за удължаване на лактационния период. Продуктът съдържа специфично подбран пробиотик L. Fermentum Lc 40 изолиран от майчиното мляко. Той е напълно безопасен и е подложен на над 40 теста преди да бъде селектиран. Феминела Hereditum® се приема по една капсула на ден, по време на хранене.

Има ли причини, които могат да ви накарат да спрете да кърмите?