Профилактичните ни прегледи при гинеколога обикновено включват и микробиологични изследвания. Понякога взимаме резултатите и предписаните лекарства без изобщо да обърнем внимание какво точно пише в тях. Честа практика е да се изписват широкоспектърни антибиотици при наличие на инфекция, но приемът им не винаги е най-доброто решение. За да бъдем самите ние по-наясно и да изискваме повече разяснения от лекаря за предстоящото лечение, е хубаво да сме информирани за най-често срещаните причини за неразположения и проблеми с вагината.

Бактериалната вагиноза е една от най-често срещаните причини за поява на вагинално течение. Другият „виновник“ може да бъде и трихомониаза. Тази инфекция е разпространена сред около 20 % от жените в сексуално активна възраст. Заради този немалък процент и поради факта, че може да засяга и двата пола, тя се причислява към често предаваните болести по полов път.

Малки, но опасни… Такива си причинителите на трихомониазата – трихомоните (Trichomonas vaginalis), които представляват миниатюрни протозои (едноклетъчни организми). За пръв път за тяхното съществуване се заговаря през 1836 година когато ги открива Alfred François Donné – френски микробиолог, докато самото заболяване е описано официално едва в началото на 20 век.

Тези микроорганизми разполагат с малки камшичета, с които се придвижват успешно във вагината или уретрата. Размножават се чрез делене средно на 10 часа като стават причина за образуването на възпалителни процеси. За разлика от другите трихомони (Trichomonas tenax и Trichomonas hominis), Trichomonas vaginalis са патогененни за човека като успяват да съществуват безпроблемно именно в условията, които „предлага“ вагината: среда с pH между 4,7 и 7,5, наличие на влага и температура около 37 °C.

Друга тяхна характерна особеност, която може да бъде опасна е т.нар. фагоцитоза – способността им да поглъщат други микроорганизми, които могат да бъдат и бактерии. В тези случаи те стават двойно по-опасни, защото натрупват в себе си още патогени – потенциална причина за нови инфекции. Неслучайно към днешна дата това заболяване е по-разпространено от гонореята и сифилиса.

Тихият враг. Така можем да наречем трихомоните, защото от 20 до 50 на сто от случаите инфекцията няма външни симптоми и може да протече „тихо“ и неусетно (особено при мъжете). По тази причина може дълго време да не се пристъпи към лечение. В тези случаи говорим за асимптоматична трихомониаза, при която инфекцията е в латентно състояние, което може да продължи месеци и дори години и може да бъде открито само случайно при гинекологични изследвания, тъй като не се свърза в чувство на дискомфорт.

Остро възпаление има когато са налице симптоми, свързани с промяна в количеството, цвета и състава на вагиналната секреция (засилен пенест жълто-зеленикав секрет с неприятна миризма). Възможна е и поява на сърбеж, вагинален дискомфорт и дори болка по време на полов акт. Друга характерна промяна е свързана с киселиността на вагиналната флора, която намалява (от нормалните нива на pH 3.5-4.5 се покачва на по-алкалните 5-6.5). Това става допълнителен фактор, който благоприятства развитието на други бактериални инфекции.

Какво трябва да знаем? След като тази инфекция може да протече без видими симптоми, е добре да знаем кога организмът е по-предразположен към атаките на трихомоните. Това са случаите когато в тялото протичат хормонални промени и се завишава нивото на естрогените (по време на бременност и след цикъл) или когато е понижен имунитета след продължително лечение с антибиотици.

Трихомониазата трябва да се лекува навреме, защото може да бъде причина за преждевременно раждане при жените и възпаление на простатата при мъжете. При усложнения може да доведе и до стерилитет. Веднъж излекувана, инфекцията може да се развие повторно, защото организмът не изгражда имунитет.