Може темите за чревната флора да не звучат интригуващо, но всъщност това важно място е в тясна връзка с нашето здравословно състояние и е добре да знаем защо е така. Няма да сбъркаме, ако кажем, че дори е ключ към здравето ни. Именно там се случват процеси както с положителен, така и с отрицателен знак: усвояване на витамини и ценни хранителни вещества, но и достъп до бактерии с неблагоприятно действие. Неслучайно се казва, че човек е това, което яде. Всичко, което попада в нашия организъм започва мигновена реакция с него. Около 60% от процесите, влияещи на имунната система се задействат в червата.

И ако се питаме как да помогнем на организма да усвоява повече полезни вещества, то един от отговорите е свързан с пробиотиците и пребиотиците. Те спомагат да се увеличи броят на полезните бактерии, които са най-необходими на тялото след дълъг прием на медикаменти, при химиотерапия, небалансирано хранене със завишен прием на въглехидрати или стрес.

Пробиотици и пребиотици – каква е разликата? Пробиотиците са разновидностите полезни бактерии, които съществуват по принцип или могат да бъдат набавени в организма, за да поддържат нормални условия в чревната флора и да ограничават растежа и развитието на болестотворните бактерии, с които съществуват в равновесие. Оптималният баланс е 80% полезни бактерии (лактобацили и бифидобактерии) и 20% патогенни организми.

Пребиотиците са веществата, които стимулират растежа на бактерии, полезни за микрофлората. Тоест пребиотиците засилват действието и спомагат за нормалното функциониране на пробиотиците. Когато набавяме на организма множество пробиотици се успокояваме, че те ще имат полезно действие. Но истината е, че те попадат в среда, в която вече има наличие на много по-голям брой други бактерии и битката може да се окаже неравностойна. На този етап се появява нуждата от пребиотиците, които спомагат да се променят условията и стават безценен хранителен източник на бифидобактериите и лактобацилите, които самостоятелно не биха имали толкова силен ефект.

Пребиотиците са вещества, които не се усвояват от организма, но имат за цел да подобрят процесите в чревната флора като стимулират синтеза на биологично-активни вещества и блокират прикрепянето на патогени към интестиналните стени. Открити са през 1993 година от Марсел Робърфройд. В по-голямата си част представляват въглехидрати, в частност олигозахариди. Най-важна роля от тях имат фруктоолигозагаридите, и по специално инулинът. Тези несмилаеми и неразтворими фибри преминават през стомашно-чревния тракт без да се усвояват от тялото и без да се повлияват от топлината или киселинността в стомаха. Така успяват да се запазят като „храна“ за полезните бактерии. Могат да бъдат набавени чрез различни видове храни: бобови растения, пълнозърнести храни, банани, земна ябълка (топинамбур), аспержи, лук, чесън, глухарче, цикория, цвекло и др.

Пребиотиците в кърмата. В майчиното мляко също има несмилаеми олигозахариди, които потискат нежеланите процеси в червата и нуклеотиди, които спомагат за растежа на полезните бифидобактерии. Най-голямо количество от тях има в коластрата, като постепенно намалява в процеса на кърмене.

Първоначалната микрофлора в бебешкия организъм се образува основно благодарение на кърмата (около 93%). Неслучайно имунитетът на кърмените бебета е много по-висок. При тях се наблюдава много високо количество бифидобактерии за разлика от тези, които се захранват с адаптирани млека, които развиват чревна микрофлора, подобна на възрастен човек (с възрастта броят на бифидобактериите намалява осезаемо). Затова въпросът за кърменето е винаги актуален и винаги защитаван. Пребиотиците в нея увеличават чревната защита на малкия организъм и спомагат да не се развиват патогенните щамове.

Синбиотици. За синбиотици говорим когато се приемат едновременно както пробиотици, така и пребиотици като при този процес те взаимно усилват своето действие.