В групата на Феминела® са включени 4 категории продукти, а именно:
Вагинитът е възпаление на влагалището, дължащо се на изменение на микрофлората или на хормонални причини. Предизвиква обилно вагинално течение, сърбеж и болка.
Има няколко типа вагинит:
Симптомите на вагинита са: изменение на цвета, миризмата и количеството на отделяния влагалищен секрет, вагинален сърбеж, болка по време на полов акт, болезнено уриниране, вагинално кръвотечение или кървав влагалищен секрет.
По симптомите може да се разграничат видовете вагинит:
Вагинозата е резултат от дисбаланс на микроорганизмите във влагалището. Тя е често срещано заболяване и изисква специализирано лечение, за да не се стигне до хронично състояние. Много важни са микробиологичните изследвания на вагинален секрет и микроскопското изследване на вагинална намазка. Само точната диагноза може да помогне на лекаря да подбере терапията и да постигне нормализацията на сътоянието на вагиналната флора, което е много важно в детеродна възраст.
Какви са най-честите симптоми на бактериалната вагиноза? Това са увеличено вагинално течение, зачервяване, сърбеж и мирис на риба най-често след сексуален контакт. Течението е сиво-бяло, еднородно и не много обилно. Причинителите са различни бактерии, често в комбинации, които намират благоприятна среда за развитие в условията на по-малък брой лактобацили във влагалището.
Вагинозата се преследва с комбинирано лечение и с определени медикаменти. Процесът е сложен и ако след антибиотика не се приложат препарати за нормализиране на вагиналната флора, може да се възвърне болестното състояние. Контролът на лечението се прави в лаборатория след указания и предписания от лекар.
Забавянето на лечението на бактериалната вагиноза може да доведе до проблеми при бременност, може да предизвика инфекции при гинекологични процедури и да усложни други заболявания.
Даже обикновено поставяне на катетър в пикочния мехур може да предизвика уринарна инфекция. Най-опасни са микроорганизмите от дебелото черво. Въпреки че те могат да достигнат уринарния тракт по кръвен или лимфен път, опитът доказва, че заразяването през уретрата е най-повтарящият се случай при инфекциите на уринарния тракт, особено при жените. При всички пациенти с катетър при продължителност на процедурата от 3-4 дни до 4 седмици се стига до уринарна инфекция.
Възможно е заразяване на уринарния тракт по кръвен път, като инфекцията първоначално е на друго място в организма. Различните микроорганизми причиняват заразяване на уринарния тракт за различен период от време в завимсимост от състоянието на защитните механизми на организма. Но и бактериите използват специфични средства за проникване и приспособяване към условията на уринарния тракт и достигат до бъбреците.
Според местонахождението си в урогениталния тракт инфекциите имат различни имена. Бактерии от една част на тракта могат да преминават в други части. Започва се от неусложнените инфекции на долния уринарен тракт, минава се през пиелонефрита, уросепсиса и уретрита и се стига до простатит при мъжете. Близо сто процента от неусложнените уринарни инфекции са причинени от бактерията Ешерихия коли. Има и други причинители. Тези инфекции се делят на дава вида – остър цистит и уретрит, и остър пиелонефрит. Неприятно е, че при някои пациенти бактерията не може да бъде открита с обикновените методи за изследване. Причините за заразяване са разнообразни – лоша хигиена, полови контакти, употреба на физически и химически противозачатъчни средства, медицински манипулации. Често има повтаряемост на заразяването след излекуването, като това се обуславя и от генетични фактори. Рецидив може да има и след менопаузата. Неприятното е, че това повтарящо се страдание води до значителен дискомфорт и изисква значителни разходи.
При бременност също се срещат инфекции на уринарния тракт. Това е свързано с телесните и физиологични промени, които се наблюдават в в бъбреците и пикочните пътища по време на бременността. Изпразването на урината може да се забави поради притискане на пикочния мехур и това да доведе до инфекции.Навременното посещение при лекар при появата на дискомфорт или при промяна на урината е гаранция за добра прогноза за оздравяване. Съвременните лабораторни методи определят точно вида на инфекцията. Въпреки агресивните фактори в пикочните пътища бактериите притежават прилепващи възможности и така атакуват клетките на епитела на по пътя на урината.
Инфекции на уринарния тракт
Симтоми
• Усещане за парене или болка по време на уриниране
• Често уриниране, но в малки количества
• Мътна или неприятно миришеща урина • Болка по време на полов акт
• Хронична тазова болка
• Болка или дискомфорт ниско в корема, точно над пубисната кост.
Инфекцията на пикочния мехур обикновено не е спешен медицински случай – но някои хора имат по-висок риск от усложнения: бременни жени, възрастни хора, хора с диабет, с бъбречни проблеми, или с отслабена имунна система.
За романтичното наименование „цистит на медения месец”
Малко неща могат да съсипят меден месец като уринарната инфекция. Но това е толкова често срещано явление, дори има свое име: Цистит на медения месец.
Зад романтичното наименование „цистит на медения месец” стои възпаление на пикочния мехур, което се получава след полов контакт. Това състояние е типично за жените, тъй като уретрата им е по-къса и по време на секс бактериите по-лесно преминават през нея. Проблемът не се ограничава само до меден месец.
Някои жени получават инфекция на пикочния мехур почти всеки път, когато правят секс. Жените, които използват диафрагма като алтернативна контрацепция, са особено уязвими.
Инфекциите на пикочните пътища се появяват най-често при сексуално активните жени. Други фактори, които могат да повишат риска са:
Инфекции на пикочните пътища и Диабет
Хората с диабет са по-уязвими към инфекции на пикочните пътища,
защото тяхната имунна система е значително по-слаба.
Инфекции на пикочните пътища и Менопаузата
По време на менопауза, ниското ниво на естроген нарушава трофиката и имунитета на пикочо-половата система, което е предпоставка за различни по вид инфекции.
Инфекции на пикочните пътища при Деца
По-вероятно е с инфекции на пикочните пътища да се заразят момичетата отколкото момчетата,
тъй като при тях уретрите са по-къси.
Симптоми:
• Висока температура
• Раздразнение на стомаха, усещане за гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Инфекцията на пикочните пътища прави детето по-малко активно
• Болка в корема или таза
• Болка или парене при уриниране
• Ходене до тоалетна по малка нужда
10 съвета за поддържане здравето на уринарния тракт
Въпреки напредъка на медицинската наука и ревюлюцията във фармацията, инфекциозните заболявания заемат господстващо положение. Сред патологичните състояния, свързани с нарушение на нормалната микрофлора на организма, голям дял имат вагиналните дисбактериози. Не се забелязва низходяща тенденция в честотата им. Дисбактериозите на вагиналния тракт могат да са причини за развитие на потологични нарушения в други органи и системи на женския организъм.
Устойчивото съвместно съществуване на микроорганизми в определена среда се нарича микробиоценоза. Условията за съществуването и състава на микробиоценозата са предмет на научни изследвания, защото от това зависи здравето на човека. Влагалището, вагиналната микрофлора и вагиналната среда, контролираща микрофлората, образуват динамична и хармонична система. Вагиналната микрофлора включва микроорганизми, формиращи нейното нормалното състояние, а също така и внесени от околната среда микроорганизми. Транзиторните микроби не могат да просъществуват дълго време във вагиналната среда и не предизвикват патологични състояния дотогава, докато имунните и съпротивителни сили на организма осъществяват възпиращата си функция и стопират взривното размножение на чуждите микроорганизми.
Половите пътища на жените включват плоския епител на влагалището, цилиндричния епител на маточната шийка и вагиналния секрет. Вагиналният епител отделя клетки, които след узряването си попадат във влагалището. Нормалността на този процес се контролира от яйчниковите хормони. Естрогените контролират натрупването на гликоген във вагиналния епител. Гликогенът храни лактобактериите. Те образуват млечна киселина, която поддържа ниско pH на влагалището.
Първото обширно изследване на вагиналната микрофлора е проведено през 19 век. До днес нещата, както предполагате, са на съвсем друго ниво. Разнообразието и многообразието на елементите на вагиналната флора са обект на научни трудове. Лактобактерии, бифидобактерии, пептострептококи, клостридии, пропионобактерии, полиморфни коки, бактероиди, стафилококи и още редица названия отбелязват нещо, вероятно сътворено от вселенския компютър.
Нормалната вагинална флора е естествена защита срещу гениталните инфекции. Нарушената микрофлора способства за по-бързото развитие на възпалителните заболявания и гениталните инфекции. Гениталните инфекции са съпътствани от неприятни симптоми, а забавянето на лечението им и некомпетентните действия могат да предизвикат безплодие. Изменената вагинална флора при бактериални и гъбични инфекции повишава риска от заразяване с човешкия папиломен вирус и от заболявания на маточната шийка.
Вагиналната флора може да се защити и възстанови по различни начини. Има възвожност за корекция на факторите, които контролират нормалния състав на вагиналната микрофлора. Физиологичните изменения през различните периоди на развитие на женския организъм, дължащи се на хормоните, водят до изменение на количествения и качествения състав на вагиналната флора
Резултати от наблюдения показват, че 50% от жените на възраст между 40 и 60 години се сблъскват с проблема „вагинална сухота”. Това е недостатъчно овлажняване на влагалището и лекарите го наричат „атрофичен вагинит”. Явлението е характерно за менопаузата и предизвиква негативни последици по отношение на качеството на сексуалния живот заради намаленото количество влагалищна течност. Влагалището е предназначено и конструирано така, че в него да съществува определена микрофлора. То има собствен механизъм за биологически контрол, който помага за поддържане на неоходимото киселинно равнище.
Има много фактори, които предизвикват атрофичен вагинит. Една от възможните причини е понижаване на равнището на женския хормон естроген. Той помага за поддържането на нормална влажност и киселинност във влагалището и придава елестичност на влагалищните тъкани. Когато количеството на естрогена се понижи, отслабва механизмът на естествена защита и това предизвиква изтъняване и загуба на еластичност на влагалищната стена заради вагиналната сухота.
Менопаузата може да бъде причинена от пониженото равнище на естрогена, да се появи след раждане, по време на кърмене, след хирургическо отстраняване на яйчниците, след химиотерапия, при нарушения на имунитета и при тютюнопушене, което също довежда до понижаване на естрогена.
Сухотата на влагалището може да е следствие от алергична реакция на организма при употреба на антидепресанти. Лекарства, потискащи производството на естроген, се използват при лечение на рак, язви и високо кръвно налягане. Те също влияят на състоянието на влагалището.
Полово предаваните заболявания, нараняванията на влагалището, доброкачествени и злокачествени тумори и автоимунни болести оказват отрицателно въздействието върху количеството естроген. Послеродовите стресови състояния и честите вагинални промивки могат да предизвикат вагинална сухота. Нервното напрежение у дома и на работа, нередовният живот, финансовите несполуки понякога оказват негативно влияние върху естествения бактериален баланс на влагалището.
Симптомите на атрофичния вагинит са усещане за сухота във влагалището, сърбеж и кървене в областта на малките полови устни, парене, болка, незначително кръвотечение и дискомфорт по време на полов акт, чести и силни позиви за уриниране. Точна и окончателна диагноза може да постави само лекар-специалист след обстойна преценка на всички симптоми и външни фактори.
Атрофичният вагинит по време на менопаузата е неизбежен и в повечето случаи вагиналната сухота е свързана с ниското ниво на естрогена. Проблемът се атакува основно с хормонотерапия в различни форми. Освен това трябва да се пие достатъчно количество вода. Трябва да се изключат дразнещите хигиенни средства и да се следват стриктно съветите на лекаря. Освен това храненето трябва да е пълноценно, за да се засили продуцирането на естроген, който зависи и от количеството на холестирина. Бедната на мазнини диета е отрицателен фактор при лечението на атрофичния вагинит.Заради хормоналния баланс трябва и разнообразна храна, чрез която се внасят необходимите микроелементи и витамини.
Опасността да се развият инфекции на влагалището, матката и яйчниците е повишена след раждане. Ако раждането е било тежко, със сложна акушерска намеса, шевове и други екстри, вероятността от усложнения се увеличава. Създават се условия за засилено проникване на патогенни агенти и затова е необходимо да се обърне внимание на процесите, съпътстващи физиологичните промени на майчиния организъм. Периодът на кърмене също може да е причина за вагинално течение и да създава дискомфорт. Това не винаги означава опасност за здравето, но изисква консултации със специалист.
В първите дни след раждането се наблюдава засилено влагалищно течение. То може да бъде последица от процесите и манипулациите при раждането или да се дължи на хормонални промени, обусловени от естествени причини. Инфекциите на родовите пътища не са изключение в следродовия период. Може да се инфектират чрез наранявания по матката, влагалището и перинеума. Има вероятност съществуващите в латентно състояние патогенни микроорганизми да се активират вседствие на отслабена имунна защита. В следродовия период се наблюдава жълтеникаво течение, определяно като физиологична левкорея. То помага завъзстановяване на вагиналните структури. Стимулира се от засиленото отделяне на естроген. В други случаи обаче се забелязва левкорея, дължаща се на възпаление в резултат на въздейсвие върху лигавицата. Лошата миризма, съпътстваща това жълтеникаво течение, налага спешната намеса на лекар-специалист.
Наличието на бактериална вагиноза след раждане и в периода на кърмене на бебето поставя въпроса за вида на лечението, тъй като веществата от лекарствата преминават в детето с майчината кърма. Лекарят трябва да предпише безвредно за детето лекарство и обикновено се предпочита локалното лечение. При кърмене лекарствената форма срещу вагинозата е във вид на свещички, препоръчва се и въздържане от секс. След отбиването на кърмачето също трябва да се приеме препарат, предотвратяващ рецидив на заболяването. Логично е, че намаляването на броя на кърменията и захранването на детето с обикновена храна води до възстановане на имунитета на майката и вагинозата се лекува по-бързо. В същото време опасността от заразяване с кандидоза при кърмещите жени вследствие контакт със заразен мъж е около 15-25 процента.
Има и крайно виждане за лечението на вагинозата по време на кърмене – поради опасност от проникване на противогъбичните препарати чрез майчиното мляко в организма на бебето е задължително да не се прилага лечение по време на кърменето. Изключения се допускат само когато инфекцията застрашава здравето на майката.
Възстановяване на менструацията след раждане
След раждането, през първите 2-3 дни ще имате кръвотечение подобно на менструация, което ще промени цвета си от червен на червено-кафяв, след което ще намалее и ще спре напълно в рамките на 2-4 седмици.
Първата менструация след раждане се появява в общия случай на 40 – 45 ден, като обикновено е много обилна. Запомнете, че дори и да кърмите, е възможно да сте отново фертилна.